На 17 септември имен ден празнуват 102 800 българи, сочат актуалните данни на Националния статистически институт. От тях адамовците са 29 203, а евите - 73 597. Всички те са кръстени на трите сестри мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София. Имената на празнуващите (Вяра, Верка, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любен, Любомир/а, София, Софка) са символ на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Датата е празник и на гр. София, където живеят над 1,3 млн души. Всеки може да бъде горд, тъй като нашата е единствената столица в света, носеща името на Създателя – Божия премъдрост, а не на мъченицата Св. София, както погрешно се смята.

Рим

Преданието разказва, че през втората половина на І век в Рим е живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов.

Останала вдовица, тя продължавала да живее благочестиво, угаждайки на Бога с молитва, пост и милостиня. Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели.

 

Децата трябва да са пример и за днешната младеж в България. Те растели, но растели в тях и добродетелите. Те вече добре познавали пророческите и апостолските книги, свикнали да слушат внимателно поученията на наставниците, прилежно се занимавали с четене, били усърдни в молитвата и домашните трудове. Подчинявайки се на своята света и богомъдра майка, те преуспявали във всичко и възлизали от сила в сила. И тъй като били необикновено красиви и благоразумни, скоро всички започнали да им обръщат внимание.

Красота

Слухът за тяхната премъдрост и красота се разпространил из целия Рим. Чул за тях и началникът на областта Антиох и пожелал да ги види. Но още щом ги зърнал, се убедил, че са християнки. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра и я изповядвали открито, което в онези дни било изключително опасно.

За всичко това Антиох известил император Адриан и той побързал да прати слугите си, за да доведат популярните девици при него. А майката веднага разбрала каква ще е съдбата им и се помолила така: “Всесилни Боже, направи с нас според святата Си воля. Не ни оставяй, но ни прати Своята помощ, за да не се уплашат сърцата ни пред гордия властник, за да не се побоим от страшните му мъчения и да не се ужасим от смъртта. Нека нищо да не ни отвърне от Тебе, нашия Бог. “

Дворец

Въвели ги в двореца и те застанали пред царя, който горделиво седял на своя трон. Щом го видели, те му въздали подобаващите почести, но застанали пред него без никакъв страх, без да трепне лицето им, с мъжество в сърцето и гледали с весел взор, като че били повикани на пир. С такава радост те се явили за мъчения заради своя Господ.

Адриан, като видял техните благородни, светли и безстрашни лица и като чул мъдрите слова на майка им, решил да отложи делото за друго време. Той пратил света София и дъщерите й при една знатна жена на име Паладия и й поръчал да ги наблюдава, а след три дни да ги доведе при него на съд.

В дома на Паладия София имала достатъчно време да поучи дъщерите си и ден и нощ ги утвърждавала във вярата с вдъхновени от Бога слова.

На третия ден ги довели при императора на съд. Като си мислел, че те ще се вслушат в съблазнителните му думи, той започнал да ги увещава, че ще ги дари с почести, пари и слава и ще ги признае за свои дъщери само да признаят, че езическите богове са властелини на Вселената. Трите момичета, които били на години: 12 (Вяра), 10 (Надежда) и 9 (Любов), отговорили, че признават само Христос.

Според житието им императорът накарал християнките да принасят дарове на богинята Артемида, а която откажела, я давал на страшни мъчения, завършващи с екзекуция. Така Вяра и Надежда погинали мъченически и дошъл ред на най-малката сестра Любов. Като видял, че и при нея не може да постигне нищо с ласки, мъчителят решил да я вразуми с по-различни страдания. Царят заповядал да я разпънат на колело и да я бият с тояга. Членовете на тялото й се отделяли от ставите, от ударите кръвта я покрила като багреница и напоила земята като дъжд, но отново не се отказала от Христа. Накрая Адриан заповядал да я хвърлят в запалената пещ. Но Любов сама влязла вътре и като останала невредима, ходела сред пещта като сред прохлада, пеела, благославяла Бога и се радвала.

Знамение

Тогава изригнал пламък върху неверните, някои превърнал в пепел, а други изгорил, и като достигнал царя, го опалил и го накарал да бяга надалече. Когато пещта угаснала, прекрасната Христова невеста излязла от нея здрава и весела като от чертог. Бесен от изгарянето, което получил, мъчителят накрая заповядал да посекат девицата с меч.

Според древното предание, потресен от мъжеството на момичетата, императорът разрешил на майка им - света София, да вземе телата им и да ги погребе. Три дни след смъртта на децата си умира и майка им, която също е погребана при тях. Счита се, че мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

Слагаме пита и грозде на трапезата

Според народния календар на 17 септември на трапезата е задължително да присъстват прясна пита и грозде. Жените раздават от тях, както и други сезонни плодове - за здраве в семейството.

Вярва се, че на този ден всеки трябва да прояви милосърдите към бедните, сирачетата и хората, намиращи се в беда. Народът ни смята, че Бог никога не забравя доброто, което правим за ближните.